Започна с много сълзи.

Умиха цялата земя

и цялото небе у мен.

И после тишината,

пристъпваше отвътре,

и я посрещна цялото сърце.

То бе разкъсано,

простено

и прощаващо,

то бе пресъхнало,

от извори изранено.

Стопиха се

стените,

ямите.

И думите дори се утешиха.

Предадоха се сенките ми,

влюбени,

удавиха се в силата

на тишината.

Стопанка на душата,

аз върнах се

на себе си.

Изцелена,

порастнала във светлината.