Понякога можеш

само да се надяваш

и да гледаш

как радостта

между пръстите ти изтича

и попива в пръстта.

Да се надяваш,

че някога тя ще се върне.

Можеш да вярваш,

да искаш,

но тази надежда

се връща сама.

Следва себе си.

Както времето

следва мига.