Постинг
08.07.2010 22:55 -
Моята вяра
Споделям с вас частица от исихастката традиция на източното православие. Това е моята вяра, моята вътрешна молитва...
Отец Порфирий учел, че най-важният белег на духовния живот в Христа, тайната на нашата вяра, е единството в Христа, чувството за идентичност с брата ни, взаимното носене на тежестите, да мислим за другия като за себе си, да живеем живота му като наш живот, да казваме "Господи Иисусе Христе, помилуй МЕ" и в това "МЕ" да бъде цялата чужда болка, станала наша, целият проблем на ближния, станал и наш, да страдаме, както той страда, да се радваме, както той се радва, наше да бъде падението му, наше да бъде и изправлението му.
Затова и последните му думи, последната му молитва към Христа, съкровената му надежда и най-голямо желание било "да бъдат всички едно". Да бъдем едно. Това била болката му, това бил копнежът му, това бе и молитвата му.
Кой проблем не се решава по този чуден и прост начин? Кой грях не се избягва? Падна брат ми? Аз паднах. Как да го осъдя, като аз съм извършителят. Успя брат ми? Аз съм успелият. Как да му завидя, като аз съм спечелилият.
Знаел старецът, че лукавият ни напада най-силно точно тук, защото това е нашето слабо място. Изтъкваме собствената си воля, сабственото си мнение, искаме да не носим отговорност за делата на ближния, да се спасим отделно, сами, без него. Ако обаче допуснем да ни завладее този дух, няма спасение за нас. Трябва да желаем да се спасим заедно с всички, да казваме заедно с Божия светия: "Ако не спасиш, Господи, и всички тия, зачеркни и мен от книгата на живота" и заедно с Христовия апостол: "Бих желал да ми бъде анатема от Христа, вместо на братята ми, на моите ближни."
Това е любовта, това е силата на Христа, това е същността на Бога. И това е царският път на духовния живот. Да обичаме Христос, който е ВСИЧКО, обичайки всички негови братя, и най-малките, за които Той умря.
Автор К. Йоанидис, из книгата "Старецът Порфирий - опит и свидетелства"
източник - www.dveri.bg
Отец Порфирий учел, че най-важният белег на духовния живот в Христа, тайната на нашата вяра, е единството в Христа, чувството за идентичност с брата ни, взаимното носене на тежестите, да мислим за другия като за себе си, да живеем живота му като наш живот, да казваме "Господи Иисусе Христе, помилуй МЕ" и в това "МЕ" да бъде цялата чужда болка, станала наша, целият проблем на ближния, станал и наш, да страдаме, както той страда, да се радваме, както той се радва, наше да бъде падението му, наше да бъде и изправлението му.
Затова и последните му думи, последната му молитва към Христа, съкровената му надежда и най-голямо желание било "да бъдат всички едно". Да бъдем едно. Това била болката му, това бил копнежът му, това бе и молитвата му.
Кой проблем не се решава по този чуден и прост начин? Кой грях не се избягва? Падна брат ми? Аз паднах. Как да го осъдя, като аз съм извършителят. Успя брат ми? Аз съм успелият. Как да му завидя, като аз съм спечелилият.
Знаел старецът, че лукавият ни напада най-силно точно тук, защото това е нашето слабо място. Изтъкваме собствената си воля, сабственото си мнение, искаме да не носим отговорност за делата на ближния, да се спасим отделно, сами, без него. Ако обаче допуснем да ни завладее този дух, няма спасение за нас. Трябва да желаем да се спасим заедно с всички, да казваме заедно с Божия светия: "Ако не спасиш, Господи, и всички тия, зачеркни и мен от книгата на живота" и заедно с Христовия апостол: "Бих желал да ми бъде анатема от Христа, вместо на братята ми, на моите ближни."
Това е любовта, това е силата на Христа, това е същността на Бога. И това е царският път на духовния живот. Да обичаме Христос, който е ВСИЧКО, обичайки всички негови братя, и най-малките, за които Той умря.
Автор К. Йоанидис, из книгата "Старецът Порфирий - опит и свидетелства"
източник - www.dveri.bg
За половата принадлежност и промяната на...
Как да разберем младите?
За баланса между ума и духа в живота на ...
Как да разберем младите?
За баланса между ума и духа в живота на ...
Няма коментари
Търсене
