Корабът вдига платна
и отплава.
Капки дъждовни
ще избридат следата,
вятър ще пее,
ще се вслушва в него
посоката.
Сега е времето на разплатата.
Пътувам -
забравата ще положи
в кош началото,
ще го посрещна в средата.
И ще отплува от мене
старото, всичкото, дето бяхме.
Вече сама съм
и цяла.

"Но днес пак съм цяла / и без тебе вече ям, вече спя..."

Тази песен на София ми напомни текстът ти...

http://www.youtube.com/watch?v=c_Fv22D_wh4

песен... А най - хубавото е, че и ти си тук, и пак съм си цяла... И е начало.