Постинг
17.09.2013 19:09 -
Изгреви
В прегръдките на изгрева,
в които мракът
с доверие и нежност
ме полага,
аз чувствам как
сърцето се усмихва.
То ми прошепваше,
че аз съм
лъч любим
и в мен доброто
тъче най - здрава,
нишката на щастието ми.
Не вярвах в неговия глас.
Не вярвах в себе си.
Но вярата на онзи, който
ме обича,
отново победи.
Заедно,
ръка в ръка,
и с него -
аз също победих.
Победата човешка
като слънце
всичко освети.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене