По бързея

препуска цветето -

за първи път

се носи,

чувства, че лети.

Край него

махват му усмихнато

и върховете -

познават жаждата

да бъдат корените

и криле.

Грее цветето -

каква градина чудна

е сърцето му,

запяло с пълен глас сега!

Небето с ясносинята си багра

е ореолът на изпълнена съдба