Безкрайна шир

се е разстлала

във душата -

мирише на узряваща пшеница

и тъй е сладко

да живееш.

На слънцето не му се тръгва

вечер,

затуй заспива тук наблизо -

във сърцето.

То нощем

повече и от звездите свети.

Безкрайна шир,

уютно сгушена

в небето...