Тихо,
тихо,
нека само розовият цвят
ми се усмихва
само бели цветове
да ме валят
остави сърцето да изплаче
злобата житейска
на света
объркването и тъгата
светлината
от раната
изтичаща
при извора
да се завърне
Очите ми да се
събудят
ръката пак да стане
силна
и да гали
Тихо
тихо
остави сърцето ти
да се изплаче

...остави сърцето да изплаче
злобата житейска
на света
объркването и тъгата
светлината
от раната
изтичаща
при извора
да се завърне ....

Така е. Понякога систрува човек да излее сълзата която напира навън. След това настъпва новата мисъл вече пречистена и успокоена. Приятен ден }}}